Кучето-убиец или важността на контекста
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български. май 2023 година
3 май
Обяснявам на студенти, бъдещи публицисти, вредата от „ клиповото мислене “. Това е когато късата информация се гълтам незабавно, калейдоскопът от думи и картинки се приема безусловно, без всевъзможен разбор. Получава се някакъв условно вграден „ тик ток “.
– Всяко едно събитие има собствен подтекст, доказвам аз. – Колкото по-наясно сте с подтекста, толкоз по-добре.
Едно момче се изрепчи. Нарече ме „ отминаваща епоха “ и сподели, че това с контекста е било нужно, когато хората са чели по един вестник седмично. А в този момент най-важна е бързината на реакциите.
– Първи да научиш и първи да публикуваш, това е супер!, парира ме младежът. – След един час това събитие ще е остаряло, ще го смени последващо.
С други думи, назова ме дърта кранта, пакостникът.
Студентите замърмориха одобрително.
Окей, споделям им аз.
Спрете да записвате и си представете, че вървите по алея в парка. Изведнъж край вас със скимтене профучава изплашено бездомно куче. След него с пяна на уста се носи разгневен доберман.
Какво ще помислите?
– О боже, горкият помияр!
– Доберманите са убийци!
– Къде гледа полицията?
– Да се намерят и санкционират стопаните на добермана.
- Разбирам праведният ви яд против неуправляемия доберман, споделям откровеното ви състрадание към изплашения помияр. Но си представете, че сте очевидец на обстановката няколко минути по-рано.
Разхождайки се по алеята ставате очевидци, по какъв начин дребното помиярче се хвърля против малко момче. Детенцето е изплашено, тича, плачейки, при фамилията си. А техният доберман връхлита против бездомното куче.
Сега тази кучешка гонитба през алеята провокира у вас други усеща?
– Жалко за детенцето!
– Доберманът е постъпил благородно, пази фамилията си.
– Глупав, злобен помияр!
– Бездомните кучета би трябвало да се гонят от парковете!
- Вие уверено осъждате помияра, ухапал детето. Споделям тези страсти.
Но да разгледаме тази история още по-отрано, да се пренесем обратно безусловно с трийсет секунди.
Под необятен люляков шубрак помиярчето спокойно кърми дребните си. Изведнъж при тях дотичва момченцето и стартира да ръга кутретата с пръчка. Бездомното куче пази своите чеда и се хвърля против момченцето. Той плаче, родителите викат, техният доберман се нахвърля върху бездомното куче и го гони из парка.
Какво усещате в този момент?
– Малкият си получи заслуженото.
– Помиярчето работи като същинската майка!
– Виновните са родителите, които пият бирата на пейката и не си гледат синчето.
– Невъзпитано и грубо дете!
- Виждате ли, по какъв начин се трансформират вашите усеща според от подтекста. Виновниците, жертвите и агресорите си менят местата.
Доберманът единствено за три минути от куче-убиец стана единствения воин на тази история, заслужаващ почитание.
– В желанието си да изпреварите всички, – обърнах се аз към студента, – вие публикувахте първата си страст, мълниеносната реакция на събитието. Без да се ориентирате в обстановката, формирахте едностранчиво, а по тази причина и неправилно, лъжливо публично мнение против добермана-убиец.
– Срам ме е, ненадейно сподели студентът.
Аудиторията притихна.
А една госпожица даде обещание, че всякога преди незабавно да разгласява нещо, ще си напомня парковата алея, помиярчето и добермана.
Препоръчвам го на всички.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
3 май
Обяснявам на студенти, бъдещи публицисти, вредата от „ клиповото мислене “. Това е когато късата информация се гълтам незабавно, калейдоскопът от думи и картинки се приема безусловно, без всевъзможен разбор. Получава се някакъв условно вграден „ тик ток “.
– Всяко едно събитие има собствен подтекст, доказвам аз. – Колкото по-наясно сте с подтекста, толкоз по-добре.
Едно момче се изрепчи. Нарече ме „ отминаваща епоха “ и сподели, че това с контекста е било нужно, когато хората са чели по един вестник седмично. А в този момент най-важна е бързината на реакциите.
– Първи да научиш и първи да публикуваш, това е супер!, парира ме младежът. – След един час това събитие ще е остаряло, ще го смени последващо.
С други думи, назова ме дърта кранта, пакостникът.
Студентите замърмориха одобрително.
Окей, споделям им аз.
Спрете да записвате и си представете, че вървите по алея в парка. Изведнъж край вас със скимтене профучава изплашено бездомно куче. След него с пяна на уста се носи разгневен доберман.
Какво ще помислите?
– О боже, горкият помияр!
– Доберманите са убийци!
– Къде гледа полицията?
– Да се намерят и санкционират стопаните на добермана.
- Разбирам праведният ви яд против неуправляемия доберман, споделям откровеното ви състрадание към изплашения помияр. Но си представете, че сте очевидец на обстановката няколко минути по-рано.
Разхождайки се по алеята ставате очевидци, по какъв начин дребното помиярче се хвърля против малко момче. Детенцето е изплашено, тича, плачейки, при фамилията си. А техният доберман връхлита против бездомното куче.
Сега тази кучешка гонитба през алеята провокира у вас други усеща?
– Жалко за детенцето!
– Доберманът е постъпил благородно, пази фамилията си.
– Глупав, злобен помияр!
– Бездомните кучета би трябвало да се гонят от парковете!
- Вие уверено осъждате помияра, ухапал детето. Споделям тези страсти.
Но да разгледаме тази история още по-отрано, да се пренесем обратно безусловно с трийсет секунди.
Под необятен люляков шубрак помиярчето спокойно кърми дребните си. Изведнъж при тях дотичва момченцето и стартира да ръга кутретата с пръчка. Бездомното куче пази своите чеда и се хвърля против момченцето. Той плаче, родителите викат, техният доберман се нахвърля върху бездомното куче и го гони из парка.
Какво усещате в този момент?
– Малкият си получи заслуженото.
– Помиярчето работи като същинската майка!
– Виновните са родителите, които пият бирата на пейката и не си гледат синчето.
– Невъзпитано и грубо дете!
- Виждате ли, по какъв начин се трансформират вашите усеща според от подтекста. Виновниците, жертвите и агресорите си менят местата.
Доберманът единствено за три минути от куче-убиец стана единствения воин на тази история, заслужаващ почитание.
– В желанието си да изпреварите всички, – обърнах се аз към студента, – вие публикувахте първата си страст, мълниеносната реакция на събитието. Без да се ориентирате в обстановката, формирахте едностранчиво, а по тази причина и неправилно, лъжливо публично мнение против добермана-убиец.
– Срам ме е, ненадейно сподели студентът.
Аудиторията притихна.
А една госпожица даде обещание, че всякога преди незабавно да разгласява нещо, ще си напомня парковата алея, помиярчето и добермана.
Препоръчвам го на всички.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ